РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Литературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна

Дата на публикуване: 15:58 ч. / 28.07.2023
Прочетена
3258
Златното мастило

Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература.

Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна. 

Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба.

Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“.

Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. 

Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме.

„Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. 

На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие.

„Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. 

Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката.

Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. 

Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. 

Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним.

На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. 

На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
В последно време, темата за връщането към селския живот и възпитанието на децата в такъв контекст стана особено актуална, особено след събитията, свързани със семейството ...
Вижте също
Даниел Полихронов, юрист и педагог, е автор на новата монография „Влияние на съвременната попфолк музика върху възпитанието и социализацията на младите хора (преван ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Британската империя променила живота на обикновените хора с достъп до екзотични стоки
Британският империализъм е оставил своя отпечатък върху живота на обикновените хора в Обединеното кралство, включително уелските миньори, английските фабрични работници и шотландските овчари. Въпреки че често се говори за експлоатацията и неравенствата, които ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Професор Клео Протохристова, известен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, представя новата си книга, озаглавена „Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“. Изданието ще бъде достъпно от 13 февруари, съ ...
Добрина Маркова
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анжела Димчева и езикът на природата – поезия, която разказва за света извън и вътре в нас
На литературна вечер, посветена на творчеството на Анжела Димчева, председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов подчерта важността на споделянето в изкуството. Събитието се проведе в уютната обстановка на столичния литературен салон „Дора ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Националният дарителски фонд предоставя 70 нови издания на Великотърновския университет
Националният дарителски фонд „13 века България“ направи значимо дарение на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Това дарение е част от усилията на фонда да подкрепя образованието и културата в България, като предостав ...
Добрина Маркова
Експресивно
Ели Лозанова представя Филомена - "бракът е лъжа, раните са повече от радостите"
В новия си роман „Обаче не стана точно така“ писателката Ели Лозанова ни представя един уникален поглед към живота, в който темите за загубите, успехите и сложните човешки взаимоотношения заемат централно място. Издателство „Сиела“ споделя, че след успеха на п ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Елица Виденова: „Искам да съхраня лятото в живота си“
Валери Генков
Елица Виденова, известна българска поетеса, ще представи своята нова стихосбирка „Тази есен е лятно момиче“ в Шумен на 13 февруари. Събитието ще се проведе в хотел „Контеса“ и е организирано по покана на Inner Wheel Club Шумен, с президент Елисавета Филипова. На представянето на книгата ще присъства и талантливият музикант Асен Масларски, който ще изнесе специален концерт, ...
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Американската авторка Кандис Бушнел, известна с влиянието си върху културния ландшафт, чрез хит ...
Начало Златното мастило

Литературната ни критика е задала жалоните за четене на „Бай Ганьо“, каза проф. Гайдаржиева на срещата „Алеко днес“ във Варна

15:58 ч. / 28.07.2023
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
3258
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Златното мастило

Трябва да четем и да препрочитаме невероятните критически прозрения от съвременността на Алеко Константинов до наши дни, защото литературната ни критика е задала жалоните как да четем книгата „Бай Ганьо“, тази най-загадъчна творба в българската литература.

Това сподели проф. Антония Велкова-Гайдаржиева, преподавател във Велкотърновския университет, която присъства днес на среща-разговор от инициативата „Алеко днес“ в Националния пресклуб във Варна. 

Проф. Гайдаржиева е родом от морския град и се занимава с история на литературната критика. Тя изтъкна, че в Алековата епоха всички се интересуват от това какво са написали критиците и именно те се превръщат в стожер на духовния ни живот, затова и ние днес, говорейки за писателя и героя му, трябва да се поразровим и да открием онези критически бисери и формули за творчеството, които се превръщат в ключове към разбирането ни на тази сложна творба.

Тя даде пример с няколко именити мислители от епохата, като д-р Кръстьо Кръстев, нарекъл Бай Ганьо „злият гений“, и Иван Мешеков, определящ го за „изюден образ на идеала“.

Цитира и Светлозар Игов, чиято книга, според нея, е най-доброто, написано за Щастливеца. Игов нарича „Бай Ганьо" „смешна, но невесела книга“ и добавя, че „усмивката, с която Алеко наблюдава своя герой, постепенно застива, за да се превърне вече отвъд книгата в ужас“. 

Тази усмивка на страданието, според Гайдаржиева, може да бъде видяна във великолепното изпълнение на ролята на спътника на Бай Ганьо, което прави Стоян Алексиев в българския филм с Георги Калоянчев. Неговата усмивка на финала се трансформира в плач, припомни тя и добави, че в образа на спътника можем да разпознаем горчивата усмивка на срама, трагическия смях на аристократа на духа, който обаче е очистителен, защото припознавайки се в Бай Ганьо ние се оттласкваме от него и се пречистваме.

„Ние сме ваксинирани против байганьовщината със серума на алековия оздравителен европейски висок смях“, цитира тя Иван Мешеков. Според нея най-важното е, че тази книга изиграва същата обществено-възпитателна роля като „Епопея на забравените“ например, но по обратния път на сатирата. 

На срещата преподавателката сподели недоумението си, че има родителска група в социалните мрежи, която настоява „Бай Ганьо“ да бъде изхвърлен от учебниците, тъй като накърнява националното ни самочувствие.

„Тези родители или не са чели книгата, или са ампутирали присъствието на спътника на героя, интелигента, българския европеец“, посочи Гайдаржиева. 

Нашата интелигенция още от съвременниците на писателя се е страхувала от вечността и непрестанните метаморфози на байганьовщината, но е изградила култ към Алековата личност като безпрецедентна в българската култура и тъкмо тя апелира творчеството му да се чете отвъд думите, между редовете, с многоточията, чрез аурата на писателската духовно-аристократическа личност, посочи преподавателката.

Тя смята, че литературната ни критика е задала жалоните как да четем „Бай Ганьо“, а голямата дарба е подсказала на естета д-р Кръстев, че тази книга поставя отвъд злободневността вечните проблеми на човешкото съществуване. 

Проф. Гайдаржиева завърши с думи на Светлозар Игов, който смята, че „ако парафразираме Томас Елиът, който нарича Хамлет Мона Лиза на литературата, бихме могли да кажем, че Бай Ганьо е Мона Лиза на българската литература. „Бай Ганьо“ наистина е най-загадъчната българска книга, но това не е загадката на красотата“. 

Модераторът на срещите „Алеко днес“ доц. Йордан Ефтимов изказа мнение, че литературната критика е отслабнала като обществена роля днес, а това се отразява и на класиците, когато нямаме съвременен такъв, с когото да ги сравним.

На дискусията във Варна присъстваха и генералният директор Кирил Вълчев, университетският преподавател доц. Морис Фадел, писателите Теодора Димова и Ангел Г. Ангелов, учителките Кръстина Манолова и Росица Димитрова, гл. редактор на вестник „КИЛ“ Ваня Колева, отговорният редактор на списание „“ Яница Христова, журналистът Константин Карагьозов. 

На дискусията Емил Демирев от Регионалната библиотека съобщи, че единият от прототипите на Бай Ганьо е работил във Варна. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Златното мастило
Британската империя променила живота на обикновените хора с достъп до екзотични стоки
Добрина Маркова
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Даниел Полихронов изследва попфолка като ресурс за развитие на критическо мислене
Добрина Маркова
Даниел Полихронов, юрист и педагог, е автор на новата монография „Влияние на съвременната попфолк музика върху възпитанието и социализацията на младите хора (преван ...
Литературен обзор
Джулио Тремонти: Как държавата създава условия за престъпност и корупция
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Националният дарителски фонд предоставя 70 нови издания на Великотърновския университет
Добрина Маркова
Експресивно
Ели Лозанова представя Филомена - "бракът е лъжа, раните са повече от радостите"
Ангелина Липчева
Златното мастило
Клео Протохристова изследва взаимодействията на литературата с музиката, киното и визуалните изкуства
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Елица Виденова: „Искам да съхраня лятото в живота си“
Валери Генков
Златното мастило
Любовта към книгите не свършва с последната страница
Ангелина Липчева
Експресивно
Валентина Трамутола разкрива как поезията ѝ е свързана с личния опит и социалната отговорност
Ангелина Липчева
Литературен обзор
От Ню Йорк до Букурещ: Кандис Бушнел разказва всичко
Валери Генков
Подиум на писателя
Боян Йорданов: "Основната ми цел е да изследвам хората, а не събитията"
Добрина Маркова
На бюрото
Майкъл Дъглас разказва за триумфите и предизвикателствата в новите си мемоари
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Джани Родари и Гали - послание за мир на Олимпийските игри
На церемонията по откриването на зимните Олимпийски игри, думите на Джани Родари (Gianni Rodari) прозвучаха в целия свят благодарение на Гали (Ghali). Изпълнявайки стиховете от поемата "Promemoria", артистът отправи мощно послание за мир и универсален отказ ...
Избрано
Корейските деца спечелиха американските сърца с музика и надежда
В периода на 1950-те и 1960-те години, хиляди корейски деца бяха изпратени в чужбина за осиновяване, практика, която предизвика сериозни спорове и критики в последните години. Сюзи Ву (Susie Woo) предполага, че американският ентусиазъм за тези транснационални ...
Академията „Математика“ във Враца: 80% от учениците с подобрени резултати
Ако сте поропуснали
A chi lo sa: Любовта като метафизично изживяване
Джезуалдо Буфалино (Gesualdo Bufalino) е известен италиански писател, който е особено ценен за своята плътна и барокова проза. Въпреки това, в неговото творчество могат да се намерят и редки поетични произведения, изпълнени с дълбочина и смисъл. Едно от ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.